Отборите бяха три - Борино, ЕГ - Пазарджик и ние... Всеки със всеки, 3 от 5, при равни победи се гледат спечелени геймове, после точки... Първа среща за деня - НТГ - Борино. Първи два гейма за Борино. Трети гейм - най-хубавият - този, в който нашите момичета дадоха повече от себе си и го взеха с резултат 30:28. Според една версия на Радо Бойчев - обърнеш ли играта от 0:2 на 1:2, задължително излизаш с 3:2... Може би тази версия си има своите противници, но много искахме да е вярна. За съжаление я опровергахме, но по-късно Пазарджик я потвърди. От неприятели станахме фенове на Пазарджик в играта им срещу нашия противник. (неотдавна някъде обяснявах произхода на "противник") Може би отчасти и заради небългарската реч, на която се водеше диалога между треньор и състезателки. Във втората среща между другите два отбора щяхме да имаме шансове, ако Пазарджик победи и после ние ги победим, защото победите и на трите отбора стават равни. Но не ни достигаха спечелени геймове, дори и това да се случеше... Ако имахме само един гейм в повече, взет от Борино. Но и ако можеше да бием Пазарджик и то с 3:0, който в началото излъга наблюдателите, изглеждайки най-слаб, но резултатите показаха обратното. При загубени първите два гейма, той успя да потвърди правилото, обръщайки до спечелване на срещата... Как да победиш отбора, който е победил твоя победител... Ситуацията само показа, че неща, към които си негативен, може да ти потрябват...
В крайна сметка за един откъс от близо половин час феновете бяха напълно задоволени. Може да проследите развитието на резултата и да обърнете внимание на равностойната игра. Момичетата в синьо без забрадки бяха машини в защита. Топки, вкарвани с лекота в предишните кръгове бяха отигравани и връщани... Въобще не бяха лесен противник. Шансът също някак се изплъзваше. Съдиите, вероятно високопланински джентълмени, допуснаха грешки, които ни взеха 2-3 точки... Една от нашите слабости, според мен е, че много бавно се напасваме към различен противник, което води до непоправими загуби. Малко техника не ни достига. При по-висока концентрация, която не се поддържа лесно достатъчно дълго време, показваме, че може да се справяме съвсем нелошо и в защита. Бавното напасване - нека го наречем липса на адаптивност, доведе до лесна загуба на два гейма. А липсата на адаптивност пък се дължи на недостатъчния арсенал от заучени и прилагани игрови схеми. Оказа се, че схемата и волята се появиха в третия гейм - доста късно за да издържат още два. Схемата се получи на база грешки от първите два гейма. Просто съставът е млад, с малко участия с разностилни противници. Не се чуват и отработват практически указанията на треньора. Всичко това може би се дължи на малкия взаимен опит, който би спомагал да се реагира от половин дума. Но всичко това е идеално, защото показва, че има над какво да се работи, иначе не би било интересно.
Трето място на зони никак не е малко. Срещата с Пазарджик превърна противниците от Борино в наши фенове. Ако победяхме, щяха да се класират те! Това можеше да размекне състезателките ни на принципа да жертваме нашето място за да спечелят зоната Пазарджишките фини куклички и да не стане така, че сините ни първи противнички да станат първи. За щастие момичетата ни не се поддадоха на шопския принцип и играха нормално... Треньорката на Борино в решаващите моменти клякаше до страничната линия, за да подкрепя нашите, както преди това ние подкрепяме Пазарджик в срещата срещу Борино...
Кулминацията в цялото състезание при момичетата (междувременно играеха и момчета в същата възрастова група през среща) бе нашия трети гейм в първия мач. Там показахме, че не падаме съвсем неравностойно а се борим мъжки, макар и не докрай. На моменти изглеждахме фаворити, но само на моменти... За мен поне това бе достатъчно. Надценяването на възможностите си също е грешка, макар понякога и полезна. По-добра грешка от подценяването. Всяка спечелена точка в този трети за деня гейм предизвикваше у мен (а и не само) силно вълнение, трудно за описване, много по-силно, отколкото лекото разочарование при губене...