На автогара "Родопи" дойдоха няколко човека, има няма една шепа. Когато Габинцето се появи ми стана много мило и забравих за всички останали, които по една или друга причина не дойдоха... Най-сериозните отново се утвърдиха...
Носих си фотоапарата, но си носих и камерата. Има един принцип - не е лесно да снимаш и видео и фото и ако за късо време, примерно за една разходка като днешната ползваш и апарат и камера, обикновено нещата не стават както трябва. Тъй като съм аматьор във видеото, но напоследък ме увлича като детска игра, фотоапарата не го извадих от раницата ни веднъж, само дето го носих, пък и Георги - рожденникът, носеше няколко апарата... Какво е заснел, надявам се да видим...
Не ми се иска да обработвам видеото, пускам го така както си е снимано...
Извинения поднасям за един звуков примес - понеже ме гони лека, но постоянна напоследък хрема и носът ми постоянно тече (по-добре шумно смъркане, отколкото тихичко капене) тук там из видеото може да се дочуе малко по-шумничко дишане (еми така е със запушен нос) както и лекичко подсмърчане... Дано тези звуци не пречат на песента на птичките или на пукането на съчките в огъня...
Иначе - ходене много, снимане по-малко, защото като не си в идеална форма нямаш много сили и да ходиш и да снимаш...
Който иска може да си направи справка на картата - с автобус до Марково, оттам през гората през Гълъбово до Куклен, като се спуснахме през Кукленския манастир - Св. Врач или Св. Св. Козма и Дамян...
В началото се поспряхме да си поизпечем пържоли и да си изпием бирата и както Георги каза, уж се отърваме от храната, но пак си я носим с нас... Само че по един друг начин...
По азбучен ред: Габриела, Георги, Здравко, Ива, Иван Христев, Любен, Мартин - 7-мина от 10д - НТГ - 2010/2011
В такива дни ми се иска много по-често и с много повече участници да правим разходки и да виждаме неща, които никога не бихме видели, ако само си седим в къщи...
Като слязохме от автобуса от Куклен яко ме болеше лявата пета и ходих много бавно, но бях щастлив! И тази ваканция се получи една съвсем не лоша разходка. Разходихме се в близката яка на Родопите. Всеки знае Първенец, Марково, Гълъбово, Куклен... Споменавам Първенец, защото Любо дойде оттам и като местен народен изпълнител на танци познава района почти като петте си пръста... Та всеки знае тези места поотделно, но днес ги навързахме на една разходка...
Времето беше идеално, с мекичка светлина от тънка облачност, нито топло, нито студено - само за разходка! Слънцето на моменти пробиваше и ни радваше с лъчите си, но без да ни притеснява излишно...
Иска ми се пак! или Пак ми се иска! Не знам как е по-правилно да изразиш с думи такова желание... Но усещам за какво става въпрос...
Сега, докато чакам да се конвертира видеото реших да излея спомена, докато е топъл!